"В месецът на предстоящи политически избори, предлагаме на вашето внимание романа "Опашката" на Захари Карабашлиев. Той е заклинание. Поличба. Откровение. Спокойно мога да заявя, че това е най-добрият роман на Карабашлиев за мен, до сега. А аз съм негов заклет почитател. "18% сиво" беше онази заявка, която показваше, че романът "Опашката" ще бъде написан. "Кратка история на самолета" и "Симетрия" надграждаха таланта му на разказвач, а "Хавра" беше лабораторията му като романист. "Жажда" беше генералната репетиция, а "Опашката" е венецът. С всяка от пиесите, с разказите и текстовете си, Зак експериментира в драматизма и психологията на героите, и неговата "Еврика!" е пред вас. Този роман е всичко, което може да поиска един читател. В началото бавно, като набираща скорост тежка композиция, повествованието увлича като въздушна вълна. Спокойно, постепенно, но не монотонно, а с постоянство на мощна река историята на Павел тече по страниците заедно с образи и събития, пандемии, протести, икономика и социални сътресения, целия свят е сцената на живота на един обикновен софийски писател и драматург. На неговата любов, терзания, комплекси, тежки наследства от миналото, странни приятели, и фантастично откритие, което разтърсва цялото му битие. Физическото проявление на екзистенциалното "това, което носим със себе си", от което не можем да избягаме, колкото и да се опитваме, спомени, страсти, предопределение, съдба, характер, сянката си, или...? С това сътресение идва и още по-големия стрес, на неочаквано, невъобразимо, почти нереално изключително предложение, което може да те накара да забравиш и да изтика на заден план дори фантастичното откритие за най-близката ти. И тук романът навлиза в своята философска дълбочина, историческа значимост и дистопична проницателност. Размислите върху пандемиите, демокрацията, политическата коректност, либералното и консерватизма, съвременния свят и капитализма, глобализацията, локалните проблеми, политическата система, корупцията, дълбоката държава, завладяната система, липсата на човешки права, са широката канава на този човешки, психологически и екзистенциален роман. Напомня ми на различни неща. На разказ на Шекли, на "Вечерята" на Кох, на "Глад" на Джамал Уариаши, на "Тирза" на Арнон Грюнберг. Няма нищо общо като повествование, но го има онова толкова характерно за холандската литература разкриване на най-съкровените дълбинно-психологически тъмни кътчета на човешката природа и душа. След тези романи винаги съм затварял книгата с неприязън и отвращение от това до къде може да стигне човек в своето падение, в своето преминаване към тъмната страна, с огромно вдъхновение да се боря с това възможно падение, на самия себе си, и на другите, и с истинско преклонение пред таланта на тези писатели, овладели емпатията, която носи литературата до такава степен, че да възбудят дори в професионален читател като мен такива бурни емоции и чувства. Така стана и с "Опашката" на Захари Карабашлиев. Когато затворих последната страница бях опустошен. И разочарован от този край. Точно както е в живота. Без хепи енд, без розови облаци, без "три дена яли, пили и се веселили". Така е само в приказките, а живота, и добрата литература, не са приказка.
Вземете си тази книга и я прочетете. Споделете я. Защото има смисъл.
"Докато в тази страна има един, който не е получил справедливост, всички сме виновни. Докато в тази страна има един, който не е нахранен, всички сме гладни. Докато в тази страна има един, който е без доходи, всички сме бедни. Докато в тази страна има един, неполучил образование, всички сме невежи. Докато в тази страна има един, ненамерил добра медицинска помощ, всички оставаме болни. Всички сме болни, разбирате ли го? Ето защо това общество има нужда от изцеление. Ние трябва да се обединим около едно нещо - да бъдем за-едно. За-едно."
Няма място за тревога, освен за бъдещето, за което всички се боим, а това е един силен, дълбок, универсален, човешки, честен, психологически роман за човешката природа, за изборите и свободата, за измеренията на доброто и злото, за кризите и възможностите, за политиката и игрите на тронове, за това накъде отива света, за глобалния град и локалната ни София. И за любовта. Която губим, която пазим, която мечтаем, която прегръщаме, която убиваме."
"В месецът на предстоящи политически избори, предлагаме на вашето внимание романа "Опашката" на Захари Карабашлиев. Той е заклинание. Поличба. Откровение. Спокойно мога да заявя, че това е най-добрият роман на Карабашлиев за мен, до сега. А аз съм негов заклет почитател. "18% сиво" беше онази заявка, която показваше, че романът "Опашката" ще бъде написан. "Кратка история на самолета" и "Симетрия" надграждаха таланта му на разказвач, а "Хавра" беше лабораторията му като романист. "Жажда" беше генералната репетиция, а "Опашката" е венецът. С всяка от пиесите, с разказите и текстовете си, Зак експериментира в драматизма и психологията на героите, и неговата "Еврика!" е пред вас. Този роман е всичко, което може да поиска един читател. В началото бавно, като набираща скорост тежка композиция, повествованието увлича като въздушна вълна. Спокойно, постепенно, но не монотонно, а с постоянство на мощна река историята на Павел тече по страниците заедно с образи и събития, пандемии, протести, икономика и социални сътресения, целия свят е сцената на живота на един обикновен софийски писател и драматург. На неговата любов, терзания, комплекси, тежки наследства от миналото, странни приятели, и фантастично откритие, което разтърсва цялото му битие. Физическото проявление на екзистенциалното "това, което носим със себе си", от което не можем да избягаме, колкото и да се опитваме, спомени, страсти, предопределение, съдба, характер, сянката си, или...? С това сътресение идва и още по-големия стрес, на неочаквано, невъобразимо, почти нереално изключително предложение, което може да те накара да забравиш и да изтика на заден план дори фантастичното откритие за най-близката ти. И тук романът навлиза в своята философска дълбочина, историческа значимост и дистопична проницателност. Размислите върху пандемиите, демокрацията, политическата коректност, либералното и консерватизма, съвременния свят и капитализма, глобализацията, локалните проблеми, политическата система, корупцията, дълбоката държава, завладяната система, липсата на човешки права, са широката канава на този човешки, психологически и екзистенциален роман. Напомня ми на различни неща. На разказ на Шекли, на "Вечерята" на Кох, на "Глад" на Джамал Уариаши, на "Тирза" на Арнон Грюнберг. Няма нищо общо като повествование, но го има онова толкова характерно за холандската литература разкриване на най-съкровените дълбинно-психологически тъмни кътчета на човешката природа и душа. След тези романи винаги съм затварял книгата с неприязън и отвращение от това до къде може да стигне човек в своето падение, в своето преминаване към тъмната страна, с огромно вдъхновение да се боря с това възможно падение, на самия себе си, и на другите, и с истинско преклонение пред таланта на тези писатели, овладели емпатията, която носи литературата до такава степен, че да възбудят дори в професионален читател като мен такива бурни емоции и чувства. Така стана и с "Опашката" на Захари Карабашлиев. Когато затворих последната страница бях опустошен. И разочарован от този край. Точно както е в живота. Без хепи енд, без розови облаци, без "три дена яли, пили и се веселили". Така е само в приказките, а живота, и добрата литература, не са приказка.
Вземете си тази книга и я прочетете. Споделете я. Защото има смисъл.
"Докато в тази страна има един, който не е получил справедливост, всички сме виновни. Докато в тази страна има един, който не е нахранен, всички сме гладни. Докато в тази страна има един, който е без доходи, всички сме бедни. Докато в тази страна има един, неполучил образование, всички сме невежи. Докато в тази страна има един, ненамерил добра медицинска помощ, всички оставаме болни. Всички сме болни, разбирате ли го? Ето защо това общество има нужда от изцеление. Ние трябва да се обединим около едно нещо - да бъдем за-едно. За-едно."
Няма място за тревога, освен за бъдещето, за което всички се боим, а това е един силен, дълбок, универсален, човешки, честен, психологически роман за човешката природа, за изборите и свободата, за измеренията на доброто и злото, за кризите и възможностите, за политиката и игрите на тронове, за това накъде отива света, за глобалния град и локалната ни София. И за любовта. Която губим, която пазим, която мечтаем, която прегръщаме, която убиваме."
Автор: Светлозар Желев