За Новата година
шарени торбички, пълни със парички
и гърненце с мед - да е на късмет!
Живо-здраво догодина, догодина до амина!
Нашите традиции повеляват да посрещнем новата година с цялото
семейство, роднини и приятели. Душите ни да са препълнени с радост и
благодарност, че сме заедно в празничната нощ. Да има веселие, песни,
добри пожелания и наричане за здраве и благополучие през цялата година.
Това, което ще сложим на празничната трапеза е залог за бъдещото
изобилие в дома ни.
Затова тя трябва да
е богата и пищна. Българската традиция повелява на масата да има
задължително ястие от птиче месо – пуйка, патица или кокошка,
свинско месо с кисело зеле,
пържоли, телешки суджук, пълнени чушки с накълцано месо, капама с три
вида месо. Слагаме също л
ук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до
Йорданов ден. Баницата трябва да е с толкова парчета, колкото са хората
около масата плюс едно за Света Богородица. В нея има късметчета и малки
дрянови клончета с пъпки. Стопанката на дома слага тавата с баницата на
масата и я завърта три пъти. Всеки взема парчето, което е застанало пред
него, а късметът определя каква ще е годината му. След вечеря, дряновите
клончета от баницата се хвърлят в огъня - ако изпукат, е на здраве и
благополучие.
Напитките на масата са разнообразни и в изобилие, като шампанското „гръмва“
в полунощ.
Първият ден на Новата година е
Васильовден, в който почитаме Свети Василий Велики. В българската
традиция това е „сурва”, защото още през нощта сурвакарите започват да
обхождат домовете на близки и съседи и да ги благославят. Сурвакането е
добра магия за благоденствие, запазена от векове в нашите традиции.
Много е важно сурвачката да бъде направена от дрян, символ на здраве,
сила и плодородие. Той е първото дърво, което цъфти през Новата година.
Сурвачките са окичени с нанизи от сушени плодове и пуканки, цветни
конци и мъниста. Сурвакарите сурвакат първо най-възрастния член на
семейството и благославят цялата къща. Домакините ги даряват с
дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
Поверието гласи:
В новогодишната нощ трябва в джобовете ни да дрънкат монети, за да сме
здрави през цялата идваща година.
На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем и не се изхвърля
боклук, за да не излезе благополучието от дома.
На хубаво е, ако някой кихне на празничната трапеза на Нова година и на
Васильовден.
И най-важното: Доброто да е напред и ние да го следваме!
За Новата година
шарени торбички, пълни със парички
и гърненце с мед - да е на късмет!
Живо-здраво догодина, догодина до амина!
Нашите традиции повеляват да посрещнем новата година с цялото семейство, роднини и приятели. Душите ни да са препълнени с радост и благодарност, че сме заедно в празничната нощ. Да има веселие, песни, добри пожелания и наричане за здраве и благополучие през цялата година.
Това, което ще сложим на празничната трапеза е залог за бъдещото изобилие в дома ни. Затова тя трябва да е богата и пищна. Българската традиция повелява на масата да има задължително ястие от птиче месо – пуйка, патица или кокошка, свинско месо с кисело зеле, пържоли, телешки суджук, пълнени чушки с накълцано месо, капама с три вида месо. Слагаме също л ук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден. Баницата трябва да е с толкова парчета, колкото са хората около масата плюс едно за Света Богородица. В нея има късметчета и малки дрянови клончета с пъпки. Стопанката на дома слага тавата с баницата на масата и я завърта три пъти. Всеки взема парчето, което е застанало пред него, а късметът определя каква ще е годината му. След вечеря, дряновите клончета от баницата се хвърлят в огъня - ако изпукат, е на здраве и благополучие.
Напитките на масата са разнообразни и в изобилие, като шампанското „гръмва“ в полунощ.
Първият ден на Новата година е Васильовден, в който почитаме Свети Василий Велики. В българската традиция това е „сурва”, защото още през нощта сурвакарите започват да обхождат домовете на близки и съседи и да ги благославят. Сурвакането е добра магия за благоденствие, запазена от векове в нашите традиции. Много е важно сурвачката да бъде направена от дрян, символ на здраве, сила и плодородие. Той е първото дърво, което цъфти през Новата година. Сурвачките са окичени с нанизи от сушени плодове и пуканки, цветни конци и мъниста. Сурвакарите сурвакат първо най-възрастния член на семейството и благославят цялата къща. Домакините ги даряват с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
Поверието гласи:
В новогодишната нощ трябва в джобовете ни да дрънкат монети, за да сме здрави през цялата идваща година.
На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем и не се изхвърля боклук, за да не излезе благополучието от дома.
На хубаво е, ако някой кихне на празничната трапеза на Нова година и на Васильовден.
И най-важното: Доброто да е напред и ние да го следваме!